В настоящата глава ще се спрем по-подробно на разностранната дейност и функция на Св.Дух. Преди всичко трябва да отбележим, че най-скъпият дар на небето за човечеството, след Христа е Св.Дух, но това трудно се осъзнава от вярващите. Относно действието на Божия Дух е необходимо още в началото да установим един ясен критерий. Ап.Петър заявява, че Библията е написана под вдъхновението на Св.Дух - 2Петр.1:21:
    “Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движени от Св.Дух.”
    Божият Дух е Автор на Писанието и очевидно Той трябва да действа винаги в съгласие с Писанието. Той не може да си противоречи. Следователно всяка дейност и проява, приписвани на Св.Дух, които не се съгласуват с ясните концепции на Словото са фалшификации и не произхождат от Св.Дух. По този повод великият реформатор Мартин Лютер коментира: “Не се хвали много с Духа, ако нямаш откритото Слово... защото Св.Дух е изразил Своята мъдрост, съвет и всички тайни в Словото и ги е разкрил в Писанието”.
    В Стария Завет срещаме тук и там загатвания за работата на третото лице на Божеството, но в Новия Завет Христос ни дава много ясни указания и обяснения за това. Следните две изказвания на Спасителя хвърлят светлина по този въпрос - Йоан 15:26 и Йоан 16:13,14:
    “А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене” (Йоан 15:26).
    “А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:13,14).
    Изводът от тези и редица други текстове от Новия Завет е, че след възнесението на Христа, Святият Дух има нов ранг,ново предназначение. Той идва като Заместник и представител на Христос и поема ръководството на спасителния план на Земята. Той ръководи спасението на всеки човек, углавява всяка църква. Той е генералният Директор на Божието дело в целия свят.
    В какво се изразява работата на Божия Дух за спасението на отделната личност? Всъщност всички духовни процеси свързани с покаянието, осъзнаването на истината, приемането на Исус като Спасител, новорождението, усъвършенстването и спасението са невъзможни без влиянието на Светия Дух - Йоан 16:7-11:
    “Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида ще ви Го изпратя. И Той когато дойде ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене, за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате, и за съдба, защото князът на тоя свят е осъден”.
    Този техт обобщава целокупната дейност на Духа. Но нека посочим конкретно и последователно основните Му действия в спасителното дело.
    Първо, Той “обвинява света за грях”. Това означава, че довежда човека до покаяние, пробужда в него чувство за греховност. Действайки вътрешно на съвестта, Св.Дух го пробужда духовно и му посочва спасителния път, открит чрез жертвата и правдата на Христос. С увеличаване на действието Му, и ако вярващият се поддава на облагородяващото Му влияние, усетът за чистота и нравственост се засилва. Отново Святият Дух е Който убеждава, че Христос е Божий Син и довежда до вяра в Него като личен Спасител - 1Кор.12:3:
    “И никой не може да нарече Исус Господ, освен чрез Святия Дух”.
    Смисълът е, че само чрез влиянието на Св.Дух един човек може да бъде убеден, че Христос е Господ, да Го признае и приеме за такъв. Никой човек, колкото и способен и силен да е, никакъв земен фактор не може да извърши това. Новорождението и освещението на характера, които разглеждахме обстойно в предните глави, и без които е немислимо спасението на човека, се извършват също чрез свърхестественото действие на Светия Дух - Тит 3:5,6:
    “Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч новорождението, и обновяването на Св.Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос нашия Спасител”.
    Божият Дух е запечатващият агент - Еф.1:13,14:
    “... В Когото като повярвахте, бяхте запечатани с обещания Св.Дух, Който е залог на нашето наследство...”.
    Това означава потвърждение и вътрешно уверение за богосиновност и приемане, залог и уверение на това, че ще ни даде вечен живот и безсмъртие. Що се отнася до Божия печат, това изяснихме в една от предните глави. Тук се подчертава, че Св.Дух е Този, Който извършва запечатването. Но то не е окончателно за един християнин, защото съгласно думите на ап.Павел в Еф.4:30 може да настъпи и разпечатване:
    “Не оскърбявайте Святия Божия Дух с Когото сте запечатани за деня на изкуплението”.
    В това незавидно състояние можем да изпаднем, ако оскърбяваме Божия Дух чрез непослушание и отхвърляне на наставленията Му.
    Относно естеството на Святия Дух трябва да бъде ясно, че Той не е само някакво “влияние”, някаква божествена енергия, а Личност, третото лице на Божеството. Макар, че е навсякъде едновременно, изпълва всичко, вездесъщ, Той е все пак Личност. Кое ни убеждава в това?
    Цялото многообразие на действията Му. Библията ни Го представя като Един, Който говори (Деян.21:11), поучава, обвинява, свидетелства, оскърбява се, убеждава, може да бъде лъган (Деян.5:3,4). Всичко това може да се отнася само за една Личност, това са качества на Личност.
    Сега трябва да разгледаме една специална дейност на Божия Дух, с която днес много се спекулира, именно така наречените дарби на Святия Дух. Понякога, само когато това е необходимо за благото на Божието дело, чрез Святия Дух се дават изключителни способности, силата на Святия Дух в по-особена форма. Тези специални дарби са изброени в 1Кор.12:7-11,28-30:
    “И на всеки се дава проявяването на Духа, за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание чрез същия Дух; а на друг вяра чрез същия Дух; а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете, на друг да говори разни езици, а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всекиго по особено както Му е угодно”.
    “И Бог е поставил някои в църквата: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управления, на говорене разни езици. Всички апостоли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли велики дела? Всички имат ли изцелителни дарби. Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?”
    Този текст е забележителен и се нуждае от пояснения и библейски анализ. Трябва да се подчертаят два основни пункта:
Първо: съгласно ст.7 тези специфични проявления на Духа не са за лично освидетелстване и уверение в спасението, а за “обща полза”, т.е. за проповядване на евангелието, и за усъвършенстване на църквата, за вършене работа в Божието дело.
Второ: в ст.29 и 30 особено се подчертава разделянето на дарбите. Граматичната форма на въпросите на гръцки показва, че се очаква отрицателен отговор. Това означава, че не трябва да очакваме една и съща дарба да се проявява във всички членове на църквата, или един вярващ да притежава всички дарби. Няма унифициране, а разпределяне на тези особени таланти по волята на Св.Дух. Тези два аспекта са изключително важни.
    Не всички членове на църквата получават някоя от специалните дарби на Св.Дух, но това не значи че се осуетява спасението им. Тук трябва да изтъквам, че спасението на един човек не зависи от дарбите, а от плода на Св.Дух - Гал.5:22,23:
    “А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание...”.
    И така, Божият Дух действа по два канала: плодът и дарбите. Първият е абсолютно необходим за спасението на личността, а вторият се дава при специални ситуации в зависимост от нуждите на църквата и момента.
    Особено се злоупотребява с дарбата “езици”. За първи път новооснованата християнска църква получи тази способност при Петдесятницата - старозаветен еврейски празник в 50-тия ден след Пасхата. Ето и описанието на това уникално събитие - Деян.2:1-11:
    “И когато настана денят на Петденятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана голям шум от небето като хфученето на силен вятър и изпълни цялата къща гдето седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха и седнаха по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Св.Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум една навалица се събра и смутиха се защото всеки ги слушаше да говори на неговия език. И всички смаяни и учудени си думаха: Ето всички тия, които говорят не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни, мидяни, еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт, Азия, Фригия, и Памфилия, от Египет и от ония страни на Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да горят на нашите езици за великите Божии дела?” (Деян.2:1-11).
    Защо беше необходимо това? Във връзка с пасхалните празници много поклонници от всички краища на света пребиваваха в Ерусалим. Те бяха евреи по произход, но бяха пръснати още от миналите векове сред различни народи и затова не разбираха арамейския език на апостолите... За да чуят и разберат добрата вест за спасение чрез Христос и да я разнесат навсякъде, след като се завърнат в родните си места, Бог надари апостолите с дарбата “езици”. Но това не бяха някакви нечленоразделни звуци или несъществуващи езици, а както се вижда от текста, говорими, съществуващи езици на различни етнически групи. Нуждата на Божието дело в този исторически момент наложи това за бързото разнасяне на евангелската вест по света. Днес църквата едва ли се нуждае от такава манифестация на Св.Дух, след като Библията е преведена практически на всички езици и ежегодно се разпространява в огромен тираж. А и навсякъде има евангелизатори, проповедници, мисионери, които владеят съответните езици. Разбира се, ако някаква много специална ситуация наложи това, Бог и днес би могъл да извърши същото чудо в полза на евангелизацията.
    Една втора функция на дарбата “език” можем да видим в опитността на ап.Петър в Корнилиевия дом - Деян.10:44-46:
    “Докато Петър още говореше тия думи, Св.Дух слезе над всички, които слушаха Словото. И обрязаните човеци дошли с Петра се смаяха, загдето дарът на Св.Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят езици и да величаят Бога...”.
    В умовете на апостолите и изобщо на евреите съществуваше предразсъдъкът, че езичниците са изключени завинаги от спасението. За да бъдат убедени Петър и придружаващите го скептично настроени еврейски християни, че Бог приема езичниците, изливането на Св. Дух се манифестира по този особен начин. Корнилий и неговото семейство бяха езичници, и този феномен беше уверение и за тях, че мисията на ап.Петър носи печата на небето. Друг подобен случай е описан в Деян.19:1-7:
    “А когато Аполос беше в Коринт, Павел след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес където намери някои ученици. И рече им: Приехте ли Св.Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Св.Дух. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казал на людете да вярват в Този, който щеше да дойде подир Него, сиреч в Исус. И като чуха това кръстиха се в името на Господа Исуса. И като положи Павел ръце на тях, Святият Дух дойде над тях; и говореха езици и пророкуваха. И те всички бяха около 12 мъже”.
    Святият Дух осени тези християни, за да подкрепи великото дело, което промени Ефес от град всецяло посветен на езическата богиня Артемида (Дияна) в град спечелен за Христовата кауза. Ефес щеше да стане център на християнския живот в този район в продължение на няколко века. При Петдесятницата от тази специална дарба се възползваха евреи от всички части на империята, а сега тя беше дадена в центъра на езичеството, за да привлече вниманието на народа към Христовото учение. Една по-особена форма на дарбата “език” е спомената в 1Кор.14 гл. Подробното разглеждане на този богословски въпрос излиза вън от рамките на тази книга. По всяка вероятност Павел говори тук за изразяване дълбоко възхищение в състояние на духовен екстаз а не за някаква фалшификация на дарбата “език”. Целта на неговото изложение е да порицае злоупотребата с Божията специална дарба от коринтяните. Но трябва да кажем, че Сатана се е опитал в по-късни времена да фалшифицира Божия дар. Несвързани възклицания се срещаха често в езическото поклонение, но и под маската на християнството от време на време са се появявали така наречени езици. Но когато тези демонстрации се сравнят с характеристиките на този дар в Св.Писание, веднага се вижда, че те са нещо съвсем различно от проявите на Св.Дух в апостолски времена. Очевидно тези манифестации трябва да се отхвърлят като фалшиви. По-горе подчертахме, че тези дарове на Божия Дух не са необходими за спасението на отделната личност. В подкрепа на това могат да бъдат посочени светли имена в библейската история, които не са били облагодетелствани с дарбата “език”. Примерно Йоан Кръстител е бил изпълнен със Св.Дух (Лука 1:15) без да е говорел езици. Праведните съпрузи Захари и Елисавета са били завладяни от Божия Дух (Лука 1:67,41) без да получат специалната дарба “езици”. Мъченикът на вярата дякон Стефан бил “мъж, пълен с вяра и Св.Дух” (Деян.6:5) но никъде не се докладва, че е говорел чужд език.
    Да, нека още веднъж обобщим и изтъкнем великата истина, че за да бъде спасен човек, той трябва под влиянието на Св.Дух да се покае, новороди, очисти от грехове и пороци и да получи прекрасните качества наречени “плодът на Духа”  (Гал.5:22,23).
    В Библията и Духа на пророчеството имаме скъпото обещание за едно последно мощно изливане на Святия Дух преди края на благодатното време наречено “късен дъжд” в сравнение с “ранния дъжд” при Петдесятница. Това необикновено събитие в църквата и света, заедно с чудесните му резултати е описано подробно в двете книги “Великата борба” и “Опитности и видения” от Е.Вайт.
    Драги читателю, ние трябва сериозно да се готвим за тези тържествени времена, които не са далеч и които може би ще ни изненадат.
    В края на това разглеждане ще обясним понятието “Грях против Святия Дух” или както апостол Йоан го нарича “смъртен грях” (1Йоан.5:16,17), или “непростим грях”. Христос говори за него в Мар.3:28-30:
    “Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всички хули с които биха богохулствали; но ако някой похули Св.Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той защото казваха: Има нечист дух”.
    Христос декларира, че всеки грях и хула ще бъдат простени с изключение на греха против Св.Дух. Какво означава това и за какви грехове става дума?
    Католическата църква посочва като смъртни престъпления някои тежки нарушения на Божия Закон като убийство, прелюбодейство, симония и пр. Но Христос прости на блудници и на разбойника на кръста. Ясно е тогава, че не става дума за такива провинения. Следователно грехът против Св.Дух означава продължително и съзнателно отхвърляне предупрежденията на Божия Дух против някакъв грях, порок или нередно дело. Св.Дух непрекъснато, може би в течение на месеци и години ни умолява да ликвидираме с някой грях, който може и да не е някакво “крупно” престъпление. Но ние го толерираме и го вършим постоянно, докато съвестта ни се притъпи и гласът на Божия Дух престане да се чува вече. Той е изчерпал всичките си възможности и се е оттеглил. Този грях е непростим, не защото Бог не желае да го прости, но защото се препречва пътя на Св.Дух за довеждане на грешника до осъзнаване на греха и покаяние. Той е отишъл толкова далеч, че не чувства нужда от покаяние. Затова може да се случи най-парадоксалното - като смъртни грехове да останат някои по-дребни деяния, които от обществото се считат за позволени неща. Специално в нашия случай книжниците виждаха чистия живот на Спасителя, осъзнаваха този факт под влияние на Св.Дух и въпреки това го приписваха на дявола. Така те се провиняваха в грях против Св.Дух, защото съзнателно се противопоставяха на нежното му влияние.
Дано с нас никога не стане това!